post-blue

след синьото
припадаме по нови тръпки
набираме си старите любови
следим кой докъде е стигнал
в играта на обичане, кой спори
със дявола, който не вдига телефона
кой дава име на тъгата ни профанна
отмятаме с пренебрежение сезона
и чакаме го, по-доброто. някак странно
си казваме здравей след толкова усилия
и толкова преструвки, равни на забравяне.
след синьото
се самосглабяме
опипваме рохкавата пръст на идващата пролет
и дишаме един друг въздух, който не намразваме
понеже няма кой да ни опровергае, че – напротив
и този въздух също толкова богат е
и този град еднакво силно вдъхновява
и също толкова добре обича ни
понякога е по-добре да сме сами, това калява
и срутва ни отвътре, но издига стените ни
след синьото
си мисля, така и не ти казах
този цвят
не ми е любимият.