kinda outta luck

—

Ми защо ли не се учудвам, че не съм първи избор на никого?
На тоя етап имам усещането, че и да ми се случи, ще се изсмея и ще си тръгна; станала съм толкова мнителна… чак се ужасявам, аз и преди бях, но в последните седмици съм ужасна, даже понякога се чувам какво казвам и… все едно гледам друг човек, наистина не мога да повярвам колко съм остра. Което от една страна е хубаво, даже ми е забавно в повечето време, обаче… не исках да се пречупвам… а може би е защитна реакция. Поредната. Ебаси.
Ама не, сериозно, защо не съм първи избор на никого?