Преди почти година слушах London Grammar и се чувствах много свободна, лека, дишаща, самодостатъчна: такава, каквато ме прави пролетният въздух. Сега съм се сгушила в най-дълбоката зима и не знам какво ще се случи, но съм странно обнадеждена, защото не ме е страх от студа. Просто защото… идва пролет. И ще ми се случват хубави неща.
Точка.
времето тук блика на тласъци – като петрола 