***

Ключиците ми поемат мъжките сълзи
и без да казвам нищо, там ги крия
срамът им кара ме да се усмихвам
и да ги нося вместо украшение на шия.
Безкрайно глупави сте във срама си –
от на жените мокрите очи
да хапехте така виновно устни,
така желязно-кърваво да ви боли,
със някого от вас бих пробвала да свикна
и даже щедро с обич да поръся
да, той не идва, щом го викам,
но аз не спирам да го търся.