питах го какъв иска да стане като порасне
боклукчия
още от като малък
сега
двайсет години по-късно
желанието е все така силно
защото работят през нощта ли
защото са винаги усмихнати
не
не такъв боклукчия
искам да подреждам душите на хората
да слагам ред в ума им
да прибирам лошите мисли
сриващите със земята спомени
късмета за смет
уроките
да събера онова
което им е пречело
което ги е дразнело
от което ги мързи
да се отърват сами
да помагам безвъзмездно
да разтребвам живота им
да им е по-лесно
това се казва кукер като че ли
закачам се
боклукчия боклукчия
настоява той
после става
хвърля пепелника
той разбира се не пуши
и внимателно маха една прашинка
кацнала случайно на миглите ми