And if you want me, you better speak up – I won’t wait.

Помня, че я слушах в 8-ми клас, и че беше страшно типична за осмокласното ми аз. Самото звучене на музиката…
Ох, обхваща ме носталгия по розовото, по пролетта, в която още бях на 15 и ми предстоеше малко повече, отколкото сега, и то някакви най-сладки неща… липсва ми съкровеното споделяне с приятелки, с които ставате като сестри, а някой хубав ден се събуждате, и разбирате, че няма какво да си кажете. Липсва ми надеждата, въздуха, младостта в най-чистия ѝ вид… липсва ми мекото падане. Липсва ми желанието ми да откривам нови неща, да съм непредубедена, липсва ми инди музиката, липсва ми онова, което съм била… страх ме е, че вече съм много по-малка от преди, страх ме е, че сърцето ми се свива.
Страх ме е, че ме е страх.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s