ритуално солят я
хранят я
сипват ѝ
колко много евфемизми
за една обида

**

рисува мастилени натюрморти по кожата си, после влиза в банята, оставя водата да я размекне, парата да се вдигне до тавана, горещата струя постепенно отпуска тялото, мастилото се стича по крайниците, реки от химикал дълбаят улеи в кожата ѝ, чертаят пътеки, проправят път там, където е нямало път, тя става безсмъртна, дишам под вода, как дишам под вода? сега, красотата напоява кожата ѝ живописно, постепенно се стича надолу, надолу, надолу, две водни струйки са паднали върху раменете, продължават по хълбоците, после по онова, което на английски наричат hip-bones, докато накрая не се слеят, като два катета на триъгълник, и, обединени в едно, поемат по пътя си надолу, надолу, надолу по реката, надолу към канавката, надолу към смъртта
всеки душ е бавно отмиване на изкуството на деня
всеки душ е бавно умиране
опитваме се да се превърнем в табула раса, в бялата дъска, в чистото платно, в нова страница, а как да изтрия белезите на живота си, следите са все там; бедрата ми свидетелстват за нечии хищни зъби преди четиринайсет лета, тънки бели линии, с които обаче не можеш да се надрусаш (пробвай все пак) издават, че и аз като Алиса съм се свивала, уголемявала, свивала, уголемявала, докато най-сетне не съм поела правилната доза и не съм се примирила, че съм голяма толкова, колкото виждам, а не колкото е големината на собствения ми ръст. ако свържеш точиците по кожата ми в съзвездие, ще се ориентираш ли? и ще ти стигна ли за цялото небе? защо ти трябва карта, за да ме усещаш? цялата съм истории, цялата съм знаци

**

да се съблечеш не е срамно от естетическа гледна точка, срамно е от етическа – голото тяло казва много повече, отколкото си мислим, отколкото ни се иска.