фамозно

разбърквам думите по вените
аналогично дрехите по пода
така правели артистите, големите
за да покажат своята несгода
и тялото ми разчленено е на части
така че да забрави твоето докосване
по-леко от ужилване е да ми кажеш здрасти
по-незначително от здрасти твоето износване
поставям си реалистични цели:
да те забравя в края на стихотворението
аз може да не съм от смелите
ала е важен опитът, а не умението.
а мозъкът ми от фантазии е болен
убива се само̀ сърцето ми със илюзорност
ама пък страдам артистично, модно
пред всички, с публика, с помпозност.
не знам какво тече във мене вече
но надали е кръв, понеже не ми кипва
когато няма те, когато си далече
и особено когато ми липсваш.
изчерпвам се откъм сюжети
в които да те вплитам
главата ми започва да просветва:
със тебе всичко вече е опитано.
чак чудя се дали съвсем не съм забила
в баналното си жалко съществуване
поредния пирон от мазохизъм
поредната инжекция преструване.
къде ти спасение, къде ти измъкване
забравила съм механизмите за дишане
уж бегло споменавам те, уж бегло вмъквам те
накрая: аз ли пиша теб или ти пишеш ме?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s