ледено момиче, аз ще тръгна след теб

първите стъпки тази нощ са мои
вървя като в утроба
всичко е ужасно ново
снегът е тъкмо навалял
като девственост
като невинност
е булевардът бял
преди да го раня с излишните си думи
от бяс обхванал езика ми
и яростно бълващ за онова помежду ни
а преспите попиват обиграно
миниатюрната ми скръб
и цялата ми кръв изтича
когато се опитам да те хвана
във нощните си мрежи за пореден път
и цяла нощ прекарвам будна
разкъсвам безполезната си плът
главата във несвяст разтърсвам
и искам да разтърся цялото си аз
за да стопя снежинките
които ме покръстват
във вечно пребиваване със тях
и искат да се слеят с мене
макар че не за зима съм родена
сега е толкова студено
събрала съм студа във шепи
и чакам пак да ми прошепнеш
че аз съм тъжното ти ледено момиче
в съня си още ме обичаш
и винаги тръгваш след мен

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s