оксиморон съм аз
противоречива личност, поправя ме майка ми
аз се смея глухо, докато гледам през прозореца
автобусът гони някакъв безкраен залез
а очите ми се пълнят със солена вода
още не сме близо до морето
и няма къде да прелея
няма къде да се влея
още не съм река
а само едно малко изворче
което бълбука
бълбука е такава сладка дума
като мен е сладка
сладка е класическо определение за мен
и бълбукам аз
боря се
за място в този световен океан
но изворчетата не са внушителни
не са специални
и в същото време са изключително красиви
и ценни
малка се чувствам
и в добрия, и в лошия смисъл
затова съм оксиморон
и за други неща
рациото едвам надделява на моменти
мамка му
исках да кажа нещо по-смислено, нещо по-хубаво
но не мога
и честно казано не ми пука