отдавна не съм писала за
несбъднати любови
за болките без повод
и пропуснати погледи
отдавна не съм мислила за
закъснелите полети
цветята, разпилени по пода
защо не виждам щъркели напролет
отдавна не съм искала да
се разлея в нещастие
да изгубя главата си
и да забравя коя съм
отдавна не съм се спъвала
по равни пътища
не съм била
бездомна в собствената къща
не съм издишвала лъжа
измислиците вече са ми неприсъщи
отдавна са умрели пеперудите в стомаха ми
и рядко, но достатъчно редовно искам да се върнат
отдавна мисля си, че стига толкова съм чакала
че време е душата ми отново да се влюби

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s