*

той ритуално наостря си ножа
и аз поглъщам го с очи
когато обиграно залеза пробожда
а той започва да кърви
и раната разлива се по цялото небе
залязвало е слънцето над морското равнище
та черните ми мигли пълни са със сол
по повод сътвореното убийство

Когато световете ни се срещнат,
ще прехапя езика си,
и зъбите ми ще порежат всички думи,
които мислиш, че за теб са писани.

Когато световете ни се срещнат,
желязото по устните ми ще напомня
кога пробождала съм себе си по листа
и ще започна тебе да прогонвам.

Когато световете ни се срещнат,
за сетен и последен път ще обещая
сама на себе си, че няма да те пускам
да влезеш в мен, когато най не те желая.

Когато световете ни се срещнат
– аз зная, че очите ти ще ме улучат, –
ще бягам много надалеч от теб
и ще се моля да не ми се случваш.

компас // структурирано стихотворение

Разкъсвам мислите на най-фини атоми
и вдъхвам в четирите посоки на света:
някои от тях на север са пратени
и когато се настанят, зъзнещи, в студа,

усещам, че са точно обратното на теб,
а не желая да се откъсвам чак толкова,
и стопявам снега между нас, горя целия лед,
и се обръщам на другата страна.

Други, пратени на юг, лишени са от въздух,
защото са толкова близко до тебе,
че ги опожаряваш само с присъствие,
а аз оставам почти без път за поемане.

Онези, които на изток е посяла въздишката,
се пълнят със сол и ритуално изтичат
от очите ми, препълнени с липса на смисъл,
и липсата на твоето обичане.

В последен, най-отчаян стон, отправям се на запад
и ям остатъци от мисли, почти превърнати в олово.
Но по-добре така, аз искам да горчиш в главата ми,
за да не се подлъжа някак да те приютя отново.

пея с нея и чувствам с нея

I’m so fucked up

оксиморон съм аз
противоречива личност, поправя ме майка ми
аз се смея глухо, докато гледам през прозореца
автобусът гони някакъв безкраен залез
а очите ми се пълнят със солена вода
още не сме близо до морето
и няма къде да прелея
няма къде да се влея
още не съм река
а само едно малко изворче
което бълбука
бълбука е такава сладка дума
като мен е сладка
сладка е класическо определение за мен
и бълбукам аз
боря се
за място в този световен океан
но изворчетата не са внушителни
не са специални
и в същото време са изключително красиви
и ценни
малка се чувствам
и в добрия, и в лошия смисъл
затова съм оксиморон
и за други неща
рациото едвам надделява на моменти
мамка му
исках да кажа нещо по-смислено, нещо по-хубаво
но не мога
и честно казано не ми пука