happy end

понякога носталгията така тежи ми
макар че вече съм останала без сълзи
забравила съм да изричам собственото име
в безсилие и мъчно търсене на други
очите ми били са езера
така воднисти, толкоз пълни
че чакали са само повод да
прелеят и размият всичко помежду ни
и казват, че катарзис се наричало
когато болката ти наводни пространството
аз мисля, че единствено съм искала
да те открия някак и измамното
да спре да е основа на съдбата ми
да не съзижда без компромис любовта ми
и да е без значение дали съм чакала
(щом трябва, ще си дойдеш)
ако ли не, си заминавай.

*

Когато минавам под прозореца ти

химерно топла априлска вечер
дърветата разстилат тишината си
въздухът е пълен с минали неща
а сенките от сградите чертаят
смесени илюзии по раменете ми
градът е притихнал до утопия
и всички светлини се давят
неспособни да плуват
в нашето безлунно и беззвездно небе
над този безлунен и беззвезден град
във който аз крача безцелно
главата ми се разпръсва по улиците му
понякога минавам под прозореца ти
ей така, случайно уж
и също толкова случайно надничам
на четвъртия етаж, апартамента вляво
и си мисля сега ако се появиш
и ме видиш
колко въпросителни ще изпишат зениците ти
колко изпитателно ще ме пронижат ирисите
понякога очите ми улавят силуета ти
но той не се задържа в тях, изпускам те
и продължавам да се чудя какво би било
ако само веднъж
ако само за миг
погледнеш надолу