Преди около 2 години бях постнала един цитат – беше нещо в стил “Когато един (по презумпция пишещ) човек спре да пише, има 2 възможни причини. Едната е, че е много щастлив. Другата – че е съкрушен, разбит до невъзможност за поправяне.”
В момента този цитат стои на място в живота ми. Причината е първата. Взех, че се превърнах в едно (in general) щастливо същество.
От това обаче автоматично следва, че музата ми секна и изпитвам трудност с писането. Мислите ми са разпилени, некоординирани, неструктурирани… и в голяма част от времето отсъстват. Това е една от положителните промени, които отчитам в себе си – спряла съм да го мисля (го=всичко).
Все пак ми се иска да пиша някакви неща, да си поддържам блога, ама наистина по блогърски – да си пиша рандъм нещата, които ме вълнуват, засягат и/или впечатляват, дори никой да не ме чете. То си е нарцистична форма на дневник, знаете как е, но пък и знам колко ми е интересно да се чета след време. Да се връщам назад към себе си понякога.
Заимствам от http://www.bo676.blogspot.com/ 30-дневното предизвикателство.
Иии първият ден се отнася до връзките.
Принципно не ми се говори много-много по въпроса, но като съм се хванала на хорото – да го играя.
След последния си катастрофален опит в любовта бях решила, че се отказвам за тази година и че не искам да чувам нито за мъже, нито за връзки, абе, че нищо не искам, че съм сама и ми е добре and all that kind of stuff.
Но, както обикновено се случва в живота (ми)… когато най-малко очаквам… нещо пада върху твърдоглавата Габриела и я позамайва.
Та, случи ми се нещо хубаво в това отношение, срещнах човек. Дотук. Не искам да прибързвам със заключения, защото е наистина адски рано на този етап, а и мисля, че вече се поопарих достатъчно, че да не се впускам толкова бързо.
Но напоследък мантрата ми е I wanna get comfortable being uncomfortable.
Искам да живея без да си чертая план-график за ВСИЧКО.
И да имам вяра, че нещата ще ми се получат рано или късно.
А, сега се сещам нещо друго – трябва да започна (още по-) внимателно да си подбирам с кого и какво споделям, особено що се отнася до любовния ми живот (да, гениално, нали, но си поствам такова нещо в блога) (абе, него никой не го чете) – та, да, смисъл, не знам защо всички са решили, че имат каквото и да е право да ми се бъркат и да ми дават безценни съвети, че понякога – не знам дали съзнателно – да ми набиват няк’ви филми.
Ми ужасно е, честно.
И тия хора или не ме познават достатъчно добре, за да знаят, че адски рядко се допитвам до някого за съвет, че предпочитам да си върша нещата сама… и да си ги изпитвам сама.
Или просто са зле.
М, т’ва е май.
Ето песен.
п.с.: знам, че не е 1-ви , но какво да се прави – не ме бива по спазването на срокове
п.с.2: една циганка искаше да ми гледа на ръка, аз ѝ дадох стотинки и отвърнах, че не искам. тя все пак каза, че ще се омъжа след пет години. няколко минути по-късно си изгубих едната обица. карма?!?!
времето тук блика на тласъци – като петрола 