30 day challenge – day 4
Религия.
Не съм религиозна, не (обичам да) ходя на църква, не се чувствам добре по такива места – може би съм потомка на дявола. :Д Ениуей, казвам нерелигиозна, а не невярваща, ‘щото вярваща съм… просто не в Господ. Вярвам в някаква сила над нас (ох, сега като го пиша и ми звучи супер наркоманско и банално) – но, сириъсли, вярвам в нещо над себе си, не знам дали е Вселена, Съдба, Карма, но съм сигурна, че го има. Дори чистата случайност пак е нещо достатъчно солидно (за мен), за да се хвана за него. Вярвам в преднамерената случайност един вид. Оф, спи ми се, не знам защо разтягам тия локуми. С две думи – вярвам в нещо, но не го окачествявам като Бог и не са ми по вкуса всички ограничения, които налага религията. Всъщност източните философии са ми много по-любопитни, а и там наистина спокойно може да се говори за пацифизъм. Ама не съм проучвала въпроса много-много, тъй че не мога да твърдя със сигурност, че и те са окей.
Хубаво е все пак да имаш нещо/някого, в когото да вярваш.
Също толкова важно, колкото да имаш някого, който да вярва в теб.
времето тук блика на тласъци – като петрола 