30 day challenge – day 13
-> място, което бих искала да посетя/на което бих живяла
Толкова съм се привързала към София, че изобщо, ама изобщо не искам да бягам никъде. Не мисля, че родният град е непременно там, където се чувстваш на мястото си, но за мен това кътче е еквивалент на вкъщи. И тук искам да правя неща с живота си, тук искам своите случвания, искам да науча улиците толкова добре, че да ми писне. Искам когато се чувствам най-изтормозена, обезверена и изгубена, да мога да кръстосвам града, докато не припадна от умора, и нито веднъж да не забравя колко крачки ме делят от дома. Искам когато съм най-бездомна и загубила посоката си, да успявам да я намирам по нишките на този град. Нищо друго не искам.
Иначе бих пътувала навсякъде. Наистина. Но тийнейджърските ми илюзии и мечти бяха свързани с Португалия (Портокалова) и Ирландия. Не съм сигурна точно какво очаквам да намеря там, но знам, че рано или късно трябва да попадна по земите им и да вървя градовете им.
Понеже нали.
времето тук блика на тласъци – като петрола 