преброяване на страховете

30 day challenge – day 14

-> най-ранният ми спомен

Най-ранният ми спомен е от преди да навърша годинка и повечето хора мислят, че си измислям, но съм сверявала с мама и е истина, случвало се е.
Та, то не е случка, а просто отрязък, момент – седя в майчиния скут в нещо като бар, но през деня, а срещу мен стои мъж с дълга коса и оранжева тениска.
Оказва се, че докато сме живели в Обеля (т.е. първата година от живота ми, докато стана на годинка и малко след това), зад блока е имало някакво кафене с барплот (оттам представата, че съм в бар) и ние редовно сме ходели там, защото сме познавали Влади (собственика).

//
наум броя си страховете
и пръстите ми все не стигат:
височини, дълбочини
да не ми отрежат косата в градския
да не остана сама на стари години
по-лесно е да запиша
нещата, от които не ме е страх:
не се боя от
предишни любови
не ме е страх, че
ще ти се случат отново
и миналото време
не разтреперва коленете ми, но
тревожа се от бъдещето
от всичко неслучило се
онова – непредвидимото
само на бъдещите ти любови завиждам
от потенциалната любов страхувам се
разбуждам се във нощните проблясъци
и капчиците от студена пот
са вместо сълзи, вместо застраховка:
да спра да се страхувам,
и да не плача после.
не ме е страх че си обичал
а че ще обичаш пак
някой нов
някой по-добър
и някак – повече.