сбогуване

I’m not ready to do this but here I go.

никой не ти казва как ще е
знаеш само че ще заболи
като гръм от ясно небе
очите ти валят наместо облаци
започваш да се задушаваш
и да изпускаш неща от ръцете си
светът се движи, ала аз съм спряла
и сякаш нещо подло се е врязало в сърцето ми
цигарите не смогват на изпушването на главата ти
и мозъкът барабани до пръсване
не е боляло толкоз скоростното полудяване
но да не зная истината вече късно е
обхваща ме безмилостна тъга-апатия
и мисля си да я наричам безразличие
когато най съм се нуждаела от тебе те е нямало
а днес дори да те повикам е безсмислено.
и името ти да крещя във празнината на нощта,
и дробовете си да издера от болка – тъпо е.
и глухо мога само и безмълвно да седя
и да се взирам в белега на твоето отсъствие