cautiously

тази вечер дълго се уча да умея заспиване.
тази вечер – шумно небе вътре в мен – и не ще да умира.
тази нощ предпазливо разлиствам си всяка тревога.
тази нощ препрочитам се с тежко сърце, ала инак не мога.
и дерзае се всеки участък от – понеже имам скромно тяло –
моя аз, по-малко жена (засега), ала и момичето – бавно –
но гарантирано ми се изплъзва, отива си, мести се някъде;
отлита на юг, емигрира, удавя се, влюбва се, чарът е
в това: всеки образ, закърпен от мене в годините,
не пропуска да тръгне. и мълчи, но процежда се в римите.
затова парадно липсвам всяка аз, която съм била,
и предварително оплаквам всяка аз, която бих могла да бъда.
не ми върви без лекото убождане във слепоочията (така броя годините)
да не отчитам всеки терминал и всяко заминаване. завинаги.
и следващия път, вещая си, ще бъде по-успешно разотиването:
събирането на вещите, изнасянето от жилището.
и ще посрещна с най-върховното вълнение поредната си наемателка;
дано се случа с липсата на страхове единствено, а другото – да бъде неочаквано.

—

други споделянки: (май) ревнувам от един призрак и постоянно се сравнявам с него, не е хубаво, но е до болка типично за мен. после се сещам, че моята н-та крачка не може да е равна на ничия друга. и че и сега, на 20, съм крачила достатъчно смело. и т.н., боря си обичайните страхове, то е ясно.

—

музикално съм