summer well

часът е осем, остатъкът от вечерта тепърва ще вали.
в косата вплитам си пореден лъч, а той се прави, че отива ми.
отхапала съм част от този ден, залязъл току-що,
оставил ме да бъда много нежна;
градът около мен е спуснал вече щори
и чака нещо във константна безметежност.
така се чувствам винаги, когато лято е –
подхожда му моментът на очакване.
и паметното случване, и нещо за запомняне.
но тази крайно лятна отговорност
– че трябва нещо да се стори –
тежи ми злобно и оловно,
и жегите по мозъка не спират да тормозят.
това навярно е – една от милион – причини
със тоз сезон да липсва свикване.
старая се, насилвам се и давам му различно име,
но с него просто трудно се обичаме.
че много чакане таи се в него,
и твърде много може би.
напук на тези, дето го зоват небрежен,
но зимите са по-неангажиращи