I’M THE GHOST IN THE BACK OF YOUR HEAD

пиша, за да не откача съвсем
днес плаках почти два пъти
чудя се дали забравата изобщо е възможна
чудя се как се липсва човек, който не го е имало
чудя се как да се предпазя от заразата в душата си, о, господи, какво клише. и кой е твоят господ, габриела, кого викаш, ако не вярваш в нищо, към кого си се обърнала – главата ти е вечно обърната нагоре, очите ти пият небето, ирисите ти попиват слънцето, лъчите му те горят, но на теб не ти пука, а по-хубаво, най-хубаво, е нощем, защото небето е море, ама истинско, окъпано от лунна светлина, ето  я лунната пътека, о, на тази луна даже хора са били, ПО ДЯВОЛИТЕ, колко незначителна си в сравнение с тези неща, и who cares, че не можеш да видиш звездите, заради шибаното си късогледство, щом знаеш, че са там
мисля, че изобщо не съм добре, страх ме е, че ще полудея, ама сериозно ме е страх, почти колкото ме е страх и за всичко останало: страх, страх, страх, вцепеняващ, влудяващ страх от всичко, за всичко, защо се тревожа толкова, какво искам от този живот

много ме е страх, да, това е, това исках да кажа, защото го усещам с всяка клетка и се чудя колко още ще ме е страх и колко е максимумът на страха
искам просто да живея и да не мисля, толкова ли много искам

и си счупих тъпите слушалки, и единственото, за което съм способна да мисля в момента, е как ще пътувам утре в метрото без слушалките си, защото съм скапана егоистка, а допреди малко мислех за съвсем други неща, но всъщност всичко е по-добре от това, за което мисля в 90% от времето

и пак ме домързя да си оправя ноктите, споделям това, защото ми отвлича вниманието

и ще спя <5 часа, но на кого му пука

може би трябва да започна да спя, може би това ще помогне за ирационалните ми страхове

хич не искам да се оправдавам така, но за всичко е виновен баща ми. много ми тежи това, че не можах да му простя, още не съм, снощи си мислех, че съм, но в такива моменти, в които съм толкова близо до откачане, си мисля, че никога няма да се получи.

все тая, това изобщо не е за блог

ама аз винаги ще си остана неразбрана тийнейджърка с плашеща нужда от споделяне.