точиците захар на хладната утрин
градът – тази любов без упътване
едно cd на депеш* – наместо наследство
и рони се въздухът с аромат на пепел
несбъднатост разбрида пространството
живея с вкуса на отлежалите спомени
които носят дъх на разрушаване
и вплитат тялото ми с уморените си корени
рутината – тази старица с вехти одежди
докосва ме внимателно
да, разнообразието е тлееща материя
чупливо – времето ни заедно
и подраняват залезите
останали са само цигански слънца
метафорични такива
и от онези, дето децата
рисуват в ъгъла на своите картинки
въпрос на време – лятото да консервирам
да разпечатам мига на единствена гривна
и да извадя по-напред пуловерите в гардероба
да върна книгите на място и да спра да бродя
времето тук блика на тласъци – като петрола 