преосмислям blue foundation, което не съм правила от IX клас насам. впрочем 2015, освен всичко останало (най-бурната и богата на събития в живота ми година ѝ е малко), е и време, в което преоткривам/изтупвам от прахта или направо попадам за първи път на всякакви музикални съкровища. някой път сама, друг път – с помощ.

цялото ми пространство е едно голямо “meh”, когато те няма, и понеже не мога да се нахраня с любов в момента, се храня с поезия.

не че и иначе не се храня с нея {поезията, that is}, но все пак…

и едвам-едвам, много бавно, но все пак успявам да дочета 2666

ии ми се яде сладолед

и като правя дебилни физиономии пред огледалото в банята след като се изкъпя, се сещам, че изобщо не съм пораснала

а онзи ден, като се разхождахме с Гери в Заимов, внезапно ми се прииска да съм още един път тийнейджърка… да влизам в час… да се влюбвам нещастно… да чакам голямата любов. да чета повече, да слушам повече музика

да съм съвършена, един вид

пореден епизод от постигни невъзможното със задна дата  

но не ми се връща само за да се променям

знам ли

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s