СВЕТЪТ Е ХАОС

но само в него биваме заченати
(небето се разтваря, аз прониквам)
лежат там коренът и семето
на битието, дето ни тежи
избухва цялата вселена
а тласъците ѝ – като на никаквица
зоват орди от бивши звезди
да станат тази нощ родители
присядат вечните въпроси на ръцете ми
началото на началата гази в мене
взривът кънти да каже, че съм глуха
и ослепява – да не мога да се гледам
а аз съм търсила парченце суша
и търсила съм се в планетите
превъртала съм времената
очаквала съм в грешните пространства
уплашена от неумението да плувам
единственото важно – вътре е остана
ло
показването на повърхността е също съществуване
макар и дрезгавият ми апокалипсис
редовно да ми шепне ласкаво, но иронично
че няма нито липси, нито смисли
аз вечно чакам хаосът да се подреди
космично.

//