Daily Archives: 07/09/2015

ghost story No.11


защото:

си мислех, че луната ме следва
не изпитвах срам
бях решила, че ако сложиш монета под езика на човек, той умира (и още търся този филм)
веднъж много разтревожено питах мама дали щом сега е 2000-та, догодина ще е 3000-та и ми се струваше много страшно
че трябва да стъпвам на 2 плочи*

а сега

мога да спя на пълнолуние
се сещам за срамни неща по улицата и ме е много срам
хората умират от разни неща с дълги, лоши имена
и от болести без имена
времето лети хиляда пъти по-бързо
и душата ми ще изскочи*

*I always avoid stepping on the cracks of the roads and pavements. I always have the thought that if I stepped on one something bad will happen. It’s crazy right?

I read in an old Dr. Spock book that this is because of the old rhyme ‘Step on a crack, break your mother’s back’. Nearly everyone does this. I guess it’s our subconscious taking extra precautions to… protect our mothers?

ghost story No.10: check-in/check-out

Старо, обаче се смях, докато го четох; този текст е в голяма степен еманация на Габриела, да.

(Мислите ми сега са продиктувани от сънищата.)

Развих някаква тъпа теория за спомените. Че има лимит на онова, което можеш да си спомниш за някого. Че има точка, в която общите неща между вас – онези, дето са ви свързвали – свършват, няма повече какво да си спомняш. И спираш да си спомняш. Че е необходимо да изчерпаш лимита на спомените, за да се отървеш повсеместно, изведнъж и завинаги от тях. Нямаше ли някакъв такъв мит? Трябва да се заровиш докрай в дупката, да извадиш всички кирливи ризи, да риеш, риеш, риеш, докато не изтРИЕШ всичко останало, докато не паднеш сам в дупката на самозабравата и не осъзнаеш, естествено, че всичко е забравено вече.

Apparently обаче, не ставало така. Може би още не съм изчерпала всички спомени. Вероятно съществуват такива миниатюрни частици, за които дори не подозирам, и които ще си спомня след сто години – ненадейно, и ще бъда изненадана, сепната, внезапна. Но тогава най-вече няма да се спра.

Та, куца тая теория. Нищо де. К’во.