защото:
си мислех, че луната ме следва
не изпитвах срам
бях решила, че ако сложиш монета под езика на човек, той умира (и още търся този филм)
веднъж много разтревожено питах мама дали щом сега е 2000-та, догодина ще е 3000-та и ми се струваше много страшно
че трябва да стъпвам на 2 плочи*
а сега
мога да спя на пълнолуние
се сещам за срамни неща по улицата и ме е много срам
хората умират от разни неща с дълги, лоши имена
и от болести без имена
времето лети хиляда пъти по-бързо
и душата ми ще изскочи*
*I always avoid stepping on the cracks of the roads and pavements. I always have the thought that if I stepped on one something bad will happen. It’s crazy right?
I read in an old Dr. Spock book that this is because of the old rhyme ‘Step on a crack, break your mother’s back’. Nearly everyone does this. I guess it’s our subconscious taking extra precautions to… protect our mothers?
времето тук блика на тласъци – като петрола 