ghost story No.2

пак от графата стари, но (май) заслужили виртуален живот

сякаш
нощта е разлистила София
събужда ме цветен водовъртеж
и въздухът мирише на мед
улиците тръпнат в очакване
на ежегодната венчавка
между пролет и град
а аз
вървя по розови облачета
почти изпадам в безтегловност
и влюбвам се безмилостно
но не защото си наблизо
някак си разливам се
(веднъж щом стане пролет)
най-безцеремонно по паважа
и крачките ми натежават
и искам да ти кажа нещо важно
но, както казах, се разливам
припадам, без да знам кого убивам

ghost story

старо и ирелевантно, но си го харесвам и затова му давам виртуален живот

понякога влизам в блога, в който вече не постваш,
за да си припомня кога за последно си ме обичал