/

Това десетилетие ще е десетилетието на страховете, знам си го. Най-тежкото ще е, нищо че сега е започнало, вече го разбирам. Правилно четох някъде, в някаква статия за двайсетгодишните – it’s either make or break.

Тазвечерният ми страх: всички сме сами. Хората са безкрайно самотни същества. Никой никога не разбира другия напълно.

Свиването в собствените ни черупки е правопропорционално на броя години, които трупаме. Колкото повече, толкова повече.