just.

преброждам всички стихове с добро утро
опипвам ръбчета на книги, давя се във чуждо слово
и задушавам се, че не от мен извира, не от вените ми
се разтича по паважа на ноември

не съм родена да сбъдвам великите думи
а само да обичам, да събирам, коригирам
запомням, дъвча, плюя, милвам
езикът ми прогонва всяко свято изречение

събудих се единствено да ви преписвам
да обикалям с поглед ръбовете ви
и липсите
на смисъл

да гледам отдалеч, да ви се възхищавам
да ръкопляскам
да се разграждам във мъглата
на сезонното нещастие

закусвам си поезията
преглъщам я като лекарство
не съм на пет, не мога да го пъхна под килима
не се преструвам, че не ми е необходимо

и после с зъби стискам порива си да се свия
да спусна пердетата
да кажа на деня да си иде
да дойде друг ден

мастилото цапа само моите китки
дотолкова не мога да го задържа по листа
и после методично търкам следите в метрото
от поредния словесен обир, неизпипан

когато някой странник пита ме
какво съм писала
му казвам: нищо. казвам
нищо смислено