just.

преброждам всички стихове с добро утро
опипвам ръбчета на книги, давя се във чуждо слово
и задушавам се, че не от мен извира, не от вените ми
се разтича по паважа на ноември

не съм родена да сбъдвам великите думи
а само да обичам, да събирам, коригирам
запомням, дъвча, плюя, милвам
езикът ми прогонва всяко свято изречение

събудих се единствено да ви преписвам
да обикалям с поглед ръбовете ви
и липсите
на смисъл

да гледам отдалеч, да ви се възхищавам
да ръкопляскам
да се разграждам във мъглата
на сезонното нещастие

закусвам си поезията
преглъщам я като лекарство
не съм на пет, не мога да го пъхна под килима
не се преструвам, че не ми е необходимо

и после с зъби стискам порива си да се свия
да спусна пердетата
да кажа на деня да си иде
да дойде друг ден

мастилото цапа само моите китки
дотолкова не мога да го задържа по листа
и после методично търкам следите в метрото
от поредния словесен обир, неизпипан

когато някой странник пита ме
какво съм писала
му казвам: нищо. казвам
нищо смислено

12140588_891486557567938_2411254600435173799_n

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s