онова кафе с кардамон, дето го пихме
наистина ли беше толкова лошо
или просто споменът боде езика и
затова не се престрашихме отново

кафените зърна се бяха изпекли под
краткосрочното слънце на ноември
а струята, изливаща се в чашите
бе смес от суинг и джаз и малко хендрикс

носталгията е най-натрапчивият вкус от всички
макар че миналото все сладни, така напомнят
но него няма го по картографиите на езика
и нямаше го също във учебника по биология

онова кафе с кардамон, арабско казаха, че е
зарови ли краката ни във пясъка
избухнахме ли във екзстаз на източни небета
качихме ли телата на върха, звездите драскащ

погъделичка ли ни този вкус, играхме ли си с него
и ободриха ли ни ка(ди)фените му стъпки в гърлото
разходи ли ни куцо там, където иначе не смеем
засмя ли се, че станали сме с теб като скачени съдове

и все замислям се за онзи стих с туркинята
градивно вещество че е и лошото писане
а доброто е утайката на арабското дъно
на онова кафе с чийто вкус така и не свикнах.