daydreaming on a Monday

главата ми намества се
във скута ти
и гмурват се в къдриците ръцете
размесват ме
четеш ми тихо, приласкаващо
разтребват струните поезията
подбират най-доброто си лекарство
обръщам зеници нагоре
пропускам светлина през обектива
заснемам си небето, облаците
говоря ти за зимата
и междувременно и тебе снимам
докосвам връхчетата на бритона
разрошвам двайсетте години отрицание
гласът ти мърда се над мен, отгоре е
танцувам с него, съпровождам рецитала
осмислям се с прочетеното
събирам, умножавам, правя се тъждествена
протягат се нагоре дланите
опитвам се да стигна онова стихотворение
и между устните ти порцията величавост
но думите изгубват се, когато сме ги изговорили
дори в цитиране на най-добрите автори
погалваш ръбчето на книгата и пускаш я да се разхожда
в чаршафите, докато с тебе сплитаме душевности
насочвам фокуса към теб и запечатвам си момента

и преповтарям мигове, когато няма те да ми четеш поезия
и преповтарям думи до разкървавяване, когато ми е делнично

преравяне на чернови вол.1

един ден
спрях да си обещавам светове
пристъпване във чужди кръгове
сега сама чертая своята елипса
навярно малко непохватна
едва-едва побирам се във нея
но не успях да се обрамча по-красиво
(художничка няма да излезе от мен)

един ден
спрях да порицавам изстъплението
надникването в чуждите поеми
сега сама си дъвча думите
разбирам, че са малко разкривени
музеят на невинността строшен е
но не успях да се опиша по-четливо
(писателка няма да излезе от мен)

един ден
спрях да усещам по ръцете си кожата
след разравянето на пръстта на дъното на гардероба
сега сама зашивам се, скроявам се по друг модел
и цялата съм игленик, навсякъде пробождам
но не успях да се зе закърпя по-умело
(шивачка няма да излезе от мен)

един ден
стъпих с цялата си тежест на земята
простих химерите, нарекох ги предателства
сега избягвам тропи, фигури, икони, църкви
заричане, надежди, бъдещета, “утре”
и не намерих бога, вярата, молитвата
(религия няма да излезе от мен)