преравяне на чернови вол.1

един ден
спрях да си обещавам светове
пристъпване във чужди кръгове
сега сама чертая своята елипса
навярно малко непохватна
едва-едва побирам се във нея
но не успях да се обрамча по-красиво
(художничка няма да излезе от мен)

един ден
спрях да порицавам изстъплението
надникването в чуждите поеми
сега сама си дъвча думите
разбирам, че са малко разкривени
музеят на невинността строшен е
но не успях да се опиша по-четливо
(писателка няма да излезе от мен)

един ден
спрях да усещам по ръцете си кожата
след разравянето на пръстта на дъното на гардероба
сега сама зашивам се, скроявам се по друг модел
и цялата съм игленик, навсякъде пробождам
но не успях да се зе закърпя по-умело
(шивачка няма да излезе от мен)

един ден
стъпих с цялата си тежест на земята
простих химерите, нарекох ги предателства
сега избягвам тропи, фигури, икони, църкви
заричане, надежди, бъдещета, “утре”
и не намерих бога, вярата, молитвата
(религия няма да излезе от мен)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s