daydreaming on a Monday

главата ми намества се
във скута ти
и гмурват се в къдриците ръцете
размесват ме
четеш ми тихо, приласкаващо
разтребват струните поезията
подбират най-доброто си лекарство
обръщам зеници нагоре
пропускам светлина през обектива
заснемам си небето, облаците
говоря ти за зимата
и междувременно и тебе снимам
докосвам връхчетата на бритона
разрошвам двайсетте години отрицание
гласът ти мърда се над мен, отгоре е
танцувам с него, съпровождам рецитала
осмислям се с прочетеното
събирам, умножавам, правя се тъждествена
протягат се нагоре дланите
опитвам се да стигна онова стихотворение
и между устните ти порцията величавост
но думите изгубват се, когато сме ги изговорили
дори в цитиране на най-добрите автори
погалваш ръбчето на книгата и пускаш я да се разхожда
в чаршафите, докато с тебе сплитаме душевности
насочвам фокуса към теб и запечатвам си момента