неделя е все пак

 

това и целият албум пораждат у мен желание да имам кола, да запаля въпросната кола и да карам нанякъде, без посока, както правят по филмите.
но животът не е филм, Габриела, а и да е, никога не е режисиран от любимите ти режисьори. аз не съм любимия си режисьор – животът ми в общия случай е мелодрама или ужас.
ама с такива албуми ти се струва, че всичко е един фамозен roadtrip, че животът е една прекрасна въртележка, а като слезеш, ще те чакат със захарен памук и отворени обятия.

днес осъзнах, впрочем, че може би 30-те ще са по-доброто десетилетие (от материална гледна точка), сега съм още млада и бедна. нали, не че съм материалистка, просто ми се иска да мога да си пътувам, да живея сама, да имам кола (това само понякога ми се иска), да имам пари да запаля въпросната кола, да си купувам албуми, книги, пуловери.

и също си мисля: трябва да нося повече рокли и поли. защо винаги ми идва музата да правя такива неща през зимата? все пак има жени, които никога не носят панталони. съществуват, виждала съм ги. ми да, може да съм една от тях.

да бе.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s