отрязъкът е точно толкова: не ми остава време
да излежавам себе си в пейзажа на ноември
часовникът на китката задрямал е
заспива зимен сън и нищо не очаква
аз, тичаща и бързаща, все не успявам
да среша въздуха с ръка, да се опитомя
и пламвам
и редом с мене пламва в розово това небе
залязва вечерта, залязва този ден
последен
от месеца, с когото нищо не си спомняме
и нищо не споделяме, освен подробности
а те не вършат работа, когато закъснявам
не мога да запиша нищо, освен залеза
и то за няколко издишвания
студа ли пуша вече, и това не помня
вечерта слезе по стълбите
светът се сгуши в себе си
а аз стоя, изгубила съм времето
обрамчвам се във зимата,
сбогувам се с ноември.

Processed with VSCO with c1 preset

казват, че в едно кътче на софия са най-хубавите залези (компенсация за други липси и смисли)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s