отрязъкът е точно толкова: не ми остава време
да излежавам себе си в пейзажа на ноември
часовникът на китката задрямал е
заспива зимен сън и нищо не очаква
аз, тичаща и бързаща, все не успявам
да среша въздуха с ръка, да се опитомя
и пламвам
и редом с мене пламва в розово това небе
залязва вечерта, залязва този ден
последен
от месеца, с когото нищо не си спомняме
и нищо не споделяме, освен подробности
а те не вършат работа, когато закъснявам
не мога да запиша нищо, освен залеза
и то за няколко издишвания
студа ли пуша вече, и това не помня
вечерта слезе по стълбите
светът се сгуши в себе си
а аз стоя, изгубила съм времето
обрамчвам се във зимата,
сбогувам се с ноември.

казват, че в едно кътче на софия са най-хубавите залези (компенсация за други липси и смисли)