безсъници

още преди да си легна,
заспиваш в мълчанието си.
завивате се, топли те.
аз стъпвам на пръсти, внимавам
да не разровя миналата пепел,
да не се спъна в някоя нишка,
или случайно да не те обеся.
разглеждам теб и тишината,
прилежно отбелязвам кичури.
сега съм маестро на косата ти:
разплитам тайните ти до едничка
и дирижирам ги върху възглавницата,
и шепнем с тях във тъмнината
– на твоето бездумие завивката не стига –
заравям пръсти някъде в главата ти,
оглеждам се в нощта на дъното
и целия разрошвам те, но не заспивам;
и цялата въздишка съм до следващото утро.