А.,

кварталът, в който съм израснала,
е снимка
слънцето се счупва еднакво
от години
огньовете, които къпят циганската махала
проявиха хората
до кокал и до пепел
късчетата между блоковете
са негативи на носталгия
в косата ми полазват вечери

кварталът, в който съм израснала,
e концентрация на мое случване
поръчвала съм няколко живота
преди да ги изпия съм напускала
сега опитвам се да подредя албума
и себе си да наредя
хронологично
когато има бури, снимам и на тъмно
когато няма, мозъкът си доизмисля
че там, където съм, не мога да се върна

кварталът, в който съм израснала
сънува смърт
на непознати магистрали
и ме разголва между скобите
и теглят ме едни и същи корени
безсмислени са бягствата
безсмислена е силата
не мога нищо да съборя
само снимам
задавям се от образи

кварталът, в който съм израснала
уроците на другите животи
преподава ми
посява ме отдавнашна
реколтата със всеки тротоар събирам
и всичките отрязъци наизустявам
и срещнем ли се с теб отново
съвсем успешно рецитирам
единствената точка заедност
единственият ни общ спомен

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s