аз съм къща, пълна с празни стаи

3 следобед, мъртво време.

Държа една незапалена цигара между устните си, настанила се е удобно, меко, до снощи мислех, че не ми е удобно да седя така, но се оказа, че в един момент дори става приятно. Тютюнът – тази малка смърт на езика.

Опитвам се да пренапиша себе си в една събота, да възстановя, реанимирам, регенерирам, реновирам. Знаеш ли кое е първото, което трябва да направя, за да се превърна в момичето, за което копнея? Да спра да псувам. Дори самата дума – псувам – е мръсна. Гнусна. Като пресечено мляко е, като иманентна и невъзможна храчка.

Декември е и навън няма нито едно дърво, което да заслужава любовта ми, слънцето ще залезе след около час, студено е, тихо е, във въздуха витае смърт и скорошност, и забравата на всички тези неща.

Обичам да пуша и да мълча. Или да мълча и пуша. Пушенето е извинение да помълчиш.

Около мен са разхвърляни 5 книги – две прочетени, една почти прочетена, една, започната в сряда, и една, която предстои. Има и едно блокче с листа. С редове. Обичам редове. Обичам и празните листове, в тях има някаква съблазън. Но вече съм се научила да не пиша нищо върху тях, защото никога не съм доволна, драскам, замазвам, греша, бързам. Имам нужда от красиви неща, а не мога да ги създам и това ми причинява главоболие.

По бюрото ми се е насъбрал прах.

Когато съм сама, обичам да се гледам в огледалото и да се изучавам в най-големи подробности. Дали някой друг някога се е опитвал да ме наизусти така?

Чудя се защо се опитвам да обвинявам другите за това, че непрекъснато им се давам, че, от страх да не пропусна, проспя живота си, винаги се опитвам да се видя с всеки, да поговоря с всеки. Това ме изтощава. Но когато не го направя, се чувствам виновна, сякаш се саботирам, сякаш изпускам нещо, не мога да се отърва от натрапчивото чувство, че съм обречена на живот от пропуснати възможности.

 

едит: ок де, не се сдържах

12387908_1030164253671983_1454631270_n.jpg

3 thoughts on “аз съм къща, пълна с празни стаи

  1. Несъмнено пишеш красиво, заваладяващо и “чувствено” – в смисъл, че ме караш да се хиля, дори да се насълзявам (да ,случи се няколко пъти, много си писала бе момиче, евала) Опознавам те чрез всяка твоя дума и песен, говоря с теб през светлия екран.(буквално разговарям с истините, които си написала, обикновенно, докато чета става нешо такова, да, да, точно така, да супер е, пфуууу дааааа, точно така, малеее, дааа, пфуу и соча монитора с пръст, изглеждащ нелепо) Като открих блогът ти преди месеци имах цели дни, в които се вглабявах в различните “Габриели” ,като се изпълвах се с различни чувства, а напоследък само това искам, да чувствам…всичко, независимо какво, но да е силно. Сякаш станах неволен съучастник на всичко, което се върти в главата ти, като объркаността на целия карамбол е очарователен, обичам невронните ти връзки, наистина. Блогът ти е вулкан на изгарящи чувства и живот(пфф малко патетика ама, oh well, това е защото е истина), а музиката, която споделяш, wow, you are changing my life, но отново не мога да смогна, too much great music…Питам се когаа, кога имаш и си имала време да мислиш толковаа много, да слушаш толкова много, да чувстваш толковаа?!
    БЛАГОДАРЯ, Габриела (да, Ти там, която се страхува, изпитва, успокоява, мисли за 10-20 неща едновременно, променящата, миналата, бъдещата, милата, тъжната, веселата,момиченцето, Нея, жената “океааан” *а аз се правя на интересен, а ти си поет.)
    Може би няма смисъл във всичко това. Не умея да се изразявам, толкова добре.(още много книжки ще ми трябват,а дори тогава мисловната ми трансформация в думи и изречения не е спасена от лирическа инвалидност). Всъщност своебразното ми признаване и сякаш преклонение може би трябва да почака, за да мога да го напиша по-добре, да го допълня да го променя. Егоцентричен съм (и аз), искам да съм уникален, искам да направя впечатление, може би трябва да пратя писмо, “не недей да
    прекаляваш.
    пък дали прекаляваш ..
    не знам.” -[цитирам теб]
    (-Пссссс, хей ти
    – Кой, аз
    – ДА
    – Винаги можеш да пишеш пак
    – …)

    послепис: Ф.А.Р.С. – супер стее!

    • наистина съм безмълвна пред така прекрасен коментар… и трогната. благодаря ти.

  2. попаднах случайно на това отново и съжалявам, че не разбрах кой стои зад коментара. хубаво ми стана, като го прочетох

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s