инсомнии

вечно препречват ми пътя
разни мои драски, разни мои шарки
разни мои болести, които съм подпъхнала под шапката
оправданието е зима – цялата прехапвам се
и тъпча по снега със стъпки кървави
нощта изброждам във единствена секунда
не съм последната, не съм и първата
стоварила теглото си противно върху ѝ

навън е тихо, тихо, тихо
мъглата дави, задушава и прегръща
усещам, че се преповтарям, непрекъснато се връщам
оправданието е зима – цялата прехапвам се
оглеждам се във минало – бездънно
поръсвам пътя със плътта си вместо знаци
и много късно става, много тъмно
посоките ми закъсняват: пристигат, но се влачат

изяждам се накрая от измръзване