инсомнии

вечно препречват ми пътя
разни мои драски, разни мои шарки
разни мои болести, които съм подпъхнала под шапката
оправданието е зима – цялата прехапвам се
и тъпча по снега със стъпки кървави
нощта изброждам във единствена секунда
не съм последната, не съм и първата
стоварила теглото си противно върху ѝ

навън е тихо, тихо, тихо
мъглата дави, задушава и прегръща
усещам, че се преповтарям, непрекъснато се връщам
оправданието е зима – цялата прехапвам се
оглеждам се във минало – бездънно
поръсвам пътя със плътта си вместо знаци
и много късно става, много тъмно
посоките ми закъсняват: пристигат, но се влачат

изяждам се накрая от измръзване

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s