Тъгата е тласък
порочно зачатие
блъсва тялото
и се разлива в него.
Само ръбът на този стих
ме дели от щастие.
***
разказа ли на някого
късометражния филм на тъгата
пресъхналите си очи–прожектори
сгрешените съдбовни партитури
лошите режисьорски решения
и пошлите сценарии
които сричаш късно вечер
до влизане във роля
***
разказа ли на някого
тъгата, която блика на тласъци
и не върви по лекарско предписание
три пъти дневно след хранене
не спираш да си дъвчеш мислите
и искаш да солиш храната си със сълзи
но ирисите ти предават те
с опразнените си солници
***
разказа ли на някого
първичните желания
които издълбават
които дращят и подпалват
цялата ти вътрешност
все още колко жалки сме
и колко равни
тъгата ме извайва все по-куха
***
времето не лекува
защото време просто няма
времето тук блика на тласъци – като петрола 