към единадесет
постлахме на земята
крясъци
викове
вой
или рев

на разсъмване
скочих
и съгласно присъдата
слънцето се появи

да се страхувам
да скъпя думите
да се стовари призракът
да потъне корабът
да преям със стара злоба
да взема навътре всичко това

да съчиня контраизмислица
за по-приемливо

да реша коя от двете ни
е по-вярна

страшно много
живея без теб
чудо, което сме виждали само аз и
бившата

дълбочините са опасни
колко мило, че
дойде да
поразведриш атмосферата

блясъкът на
неканените години
малките ѝ немирства
остроумието ѝ

пред натиска на
жестоко разочарование