saintly and thin

self vs. self

тялото ти – шевна машина
пръстите – игли
а аз – плата под теб
плътта под теб
убождам се от твоето измисляне
намачквам се от безуспешните ти кройки
опитваш се да си дизайнер на живота ми
съшиваш ме по образ и подобие
скрояваш ме по нейните контури
бодваш последния бод
а аз кървя отдолу
и чакам да ме облечеш
и този път да ти отивам

I’m such a waste of space

Some friends don’t understand this. They don’t understand how desperate I am to have someone say, I love you and I support you just the way you are because you’re wonderful just the way you are. They don’t understand that I can’t remember anyone ever saying that to me. I am so demanding and difficult for my boyfriends because I want to crumble and fall apart before them so that they will love me even though I am no fun, lying in bed, crying all the time, not moving. Depression is all about If you loved me you would. As in, If you loved me you would stop doing your schoolwork, stop going out drinking with your friends on a Saturday night, stop accepting starring roles in theater productions, and stop doing everything besides sitting here by my side and passing me Kleenex and aspirin while I lie and creak and cry and drown myself and you in my misery.

Prozac Nation (2001)

for me, I’m your sorrow // calling in your dreams

Тъгата е тласък
порочно зачатие
блъсва тялото
и се разлива в него.
Само ръбът на този стих
ме дели от щастие.

***

разказа ли на някого
късометражния филм на тъгата
пресъхналите си очи–прожектори
сгрешените съдбовни партитури
лошите режисьорски решения
и пошлите сценарии
които сричаш късно вечер
до влизане във роля

***

разказа ли на някого
тъгата, която блика на тласъци
и не върви по лекарско предписание
три пъти дневно след хранене
не спираш да си дъвчеш мислите
и искаш да солиш храната си със сълзи
но ирисите ти предават те
с опразнените си солници

***

разказа ли на някого
първичните желания
които издълбават
които дращят и подпалват
цялата ти вътрешност
все още колко жалки сме
и колко равни
тъгата ме извайва все по-куха

***

времето не лекува
защото време просто няма