I suffer very eloquently

Под тънката кожа на черна вдовица,
с която се гордеят небесата,
дето са ти я отпуснали,
прозират всичките ти грозни истини.
Денят те илюстрира много ясно:
през порите изтича всичко гнусно.
За енти път не си успяла да се съживиш,
кръвта си да размърдаш в редни коловози
и кръговратите си да опънеш до линейност.
Измиташ бъдещето със полите си,
претърсваш джобовете за спечелени облози,
но няма нищо там и нищо в теб, до тленност
тялото ти изтъняло, до съсипия костите пробождат.
Под зениците черни кладенци дълбаят
умората у теб и я възнасят. Рай не се присъжда!
Изпръхналата ти и побеляла кожа,
с която някога си знаела, но си забравила
сега напомня ти, че няма да се върнеш.

3 thoughts on “I suffer very eloquently

    • между другото съм решила да намалявам драстично цигарите. :Д

      • Поздравления, за което. Някои беше казал, че са само загуба на време и пари, може би и здраве, но май с доста неща се получават не/нужни загуби, така че, пуши, докато нямаш основателна причина да ги спреш.
        p.s.
        Ох …
        Подкреп-подкреп.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s