I suffer very eloquently

Под тънката кожа на черна вдовица,
с която се гордеят небесата,
дето са ти я отпуснали,
прозират всичките ти грозни истини.
Денят те илюстрира много ясно:
през порите изтича всичко гнусно.
За енти път не си успяла да се съживиш,
кръвта си да размърдаш в редни коловози
и кръговратите си да опънеш до линейност.
Измиташ бъдещето със полите си,
претърсваш джобовете за спечелени облози,
но няма нищо там и нищо в теб, до тленност
тялото ти изтъняло, до съсипия костите пробождат.
Под зениците черни кладенци дълбаят
умората у теб и я възнасят. Рай не се присъжда!
Изпръхналата ти и побеляла кожа,
с която някога си знаела, но си забравила
сега напомня ти, че няма да се върнеш.