???
I’m confused.
Пак съм на емоционалната рулетка, но не поддавам.
Боли ме глава, не смогвам с всичко, не се наспивам с месеци, замайвам се само от миризмата на вино, студено ми е и ми е мъчно за мама, и ми е мъчно за татко, и ми е мъчно за мен.
Иначе съм добре, просто искам всичко да се оправи, да си нося кецовете и да нямам огромни чували под очите.
Не съм изгубила надежда или посока, просто се чудя какъв живот живея, ако всеки път стигам до една и съща песен.
Тая песен ми е спасила живота. Честно. Ужас. И супер де. Не горната. Ох. Габриела.
Ох, Габриела.
Оплач-оплач.
времето тук блика на тласъци – като петрола 