дълбай, дълбай, дълбай.
дано изровиш себе си
на утрешното боледуване под сенките.
не треперѝ, когато куха се завариш,
не се стъписвай, щом си срещнеш отражението.
претърсвай всички джобове, изпразвай ги
от съдържание. недей да разпиляваш времето,
когато ти е писано да се спасяваш.
размествай думите, подписвай заклинанията,
сама забърквай си отварите, бъди си вещица
и нощем се намятай с ненамерените отговори.
йерархията те повелява, гони те часовникът,
записващ под възглавницата ти пророчества,
разрошващ мисли върху сънищата без тълкуване.
сега са въртележките. сега е чакане и лутане,
а ти си своя някъде на хиляди сънувани животи.
времето тук блика на тласъци – като петрола 