слушам каризма и изобщо не ми пука, че това не е поезия

дълбай, дълбай, дълбай.
дано изровиш себе си
на утрешното боледуване под сенките.
не треперѝ, когато куха се завариш,
не се стъписвай, щом си срещнеш отражението.
претърсвай всички джобове, изпразвай ги
от съдържание. недей да разпиляваш времето,
когато ти е писано да се спасяваш.
размествай думите, подписвай заклинанията,
сама забърквай си отварите, бъди си вещица
и нощем се намятай с ненамерените отговори.
йерархията те повелява, гони те часовникът,
записващ под възглавницата ти пророчества,
разрошващ мисли върху сънищата без тълкуване.
сега са въртележките. сега е чакане и лутане,
а ти си своя някъде на хиляди сънувани животи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s