неделен следобед с Рилке

Не съм ли прав? Ти, който вкуси тая

горчилка на живота покрай мене,

отпивайки от моя, при това

най-първо възлияние на мойто

размътено все още „трябва“, татко,

ти, който вкусваше отново, вдаден

в следите от вкуса на туй дотолкоз

нетвое бъдеще, дордето раснех

и обкования ми взор така

изпита как проглеждаше ти, който,

откакто си мъртвец, усещаш често

в надеждите ми страх и се отказваш

от правото безоблачен да бъдеш

в мъртвешките безоблачни царства

заради мъничко синовна участ,

не съм ли прав, кажи?