неделен следобед с Рилке

Не съм ли прав? Ти, който вкуси тая

горчилка на живота покрай мене,

отпивайки от моя, при това

най-първо възлияние на мойто

размътено все още „трябва“, татко,

ти, който вкусваше отново, вдаден

в следите от вкуса на туй дотолкоз

нетвое бъдеще, дордето раснех

и обкования ми взор така

изпита как проглеждаше ти, който,

откакто си мъртвец, усещаш често

в надеждите ми страх и се отказваш

от правото безоблачен да бъдеш

в мъртвешките безоблачни царства

заради мъничко синовна участ,

не съм ли прав, кажи?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s