the first time i saw it, it was red

в периода между две големи страдания –
до поредното пропукване на плочите,
до поредното разместване на пластовете –
прогнозата е дъжд: да размеси баланса.
прогнозата е тръгване. посоката е ясна:
по-далеч една от друга.
времето е смутно.
земята си вещае нейните планове –
тя знае най-конкретно как да ни разделя.
чертае и на двете ни отказване от обещания.
събуждане в разблудата на континентите,
разкъсване на утрешни неутешимости,
солената вода, разбридала
следите на изгубеното помежду ни време.
океанът е дълбок, мое червено момиче.
така примамващо
е вливането в мъртвото течение
така ласкателно
ни жажда дъното.
(знаем: няма вече думи, казахме ги всичките.
знаем: твърде горди сме, че да изплуваме.)

1000 и един лоши финала

Той държи думите ми в шепи,
за да не идва с празни ръце;
прекрачва скобите на своето затишие
и пуска ги да разлюлеят морето,
а после къпе се във своите бездумици,
събирайки си силите за утрешните безутешности.
А аз като Шехерезада
разказвам, за да оцелявам,
припомням колективното минало,
чертая родословни дървета,
все по-често премълчавам мълчанията
на онзи, който мотивира приказката,
но неизказаното между зъбите засяда:
покълва ме, налага вето на измислянето;
оплитам се във собствен логос вместо мрежа
и стискам го, когато хвърлям се във дълбините;

на дъното ми има само призраци
на всичко, за което мълчим.

1х1

Един по един
изпраща лошите навици до поискване;
после дълго чака отговор и методично се рита
под масата, че много хубаво не е на хубаво
и си поисква пушека, егоцентризма:
някои дребни удоволствия на това да си
абсолютно непотребен.

Една по една
размесва всичките си лудости,
тази херменевтика на изкушението,
но следи новините за инциденти и
закусва с остатъци от звезди:
някои дребни удоволствия на това да си
абсолютно ирационален.

Едно по едно
заобикаля всичките си препятствия,
играе с тях на дама, но пази обувките си чисти;
понякога пие чай, разбягва тълпите,
разлиства чадър, бърза за никъде:
някои дребни удоволствия от това да си
абсолютно предвидим.

Едни по едни
оставаме сами по подразбиране;
мечтаем някакви къси съединения и
електрически аварии; мисълта
да угаснем за малко съблазнява:
някои дребни удоволствия на това да си
абсолютно инкогнито.

POB

едно момче ми пише грозно писмо
нещо за Борхес Гърция и две алтернативни групи
които съвсем наскоро прослушах
проектирам се в някакви ирационалности
извънкосмически реалности влекат ме
слагам червено червило правя се на голяма
ходя на работа баналствам
изнасилвам дните
а после самата аз издъхнала забивам знаменцето
на върха им
и се чудя абе дали все пак не мога да съм
онова момиче с маслинените очи сочните устни
оная дето обикаля португалиите и я мечтаят мъжете
и я пишат по фасадите и ѝ пращат писма
а тя никога не им отговаря и
после дълго се усмихва