1000 и един лоши финала

Той държи думите ми в шепи,
за да не идва с празни ръце;
прекрачва скобите на своето затишие
и пуска ги да разлюлеят морето,
а после къпе се във своите бездумици,
събирайки си силите за утрешните безутешности.
А аз като Шехерезада
разказвам, за да оцелявам,
припомням колективното минало,
чертая родословни дървета,
все по-често премълчавам мълчанията
на онзи, който мотивира приказката,
но неизказаното между зъбите засяда:
покълва ме, налага вето на измислянето;
оплитам се във собствен логос вместо мрежа
и стискам го, когато хвърлям се във дълбините;

на дъното ми има само призраци
на всичко, за което мълчим.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s